Prague, Czech - March 2023. Bronze Salvador Dali head. Copy space

Какво свързва психилогията и изкуството?Ако съумеем да си представим цветовете на една картина ,нейните линии ,нежността или грубостта на ръката ,която я е рисувала ,като естествено продължение на вътрешното състояние на художника ,тогава бихме могли да отговорим на по-горе зададеният въпрос.Зигмунд Фройд въвежда специален термин -сублимация ,който описва трансформацията на едно душевно състояние в творчество.Сублимацията е своеобразен начин на вентилиране на силни ,понякога опустошаващи емоции превръщайки ги в продуктивно и полезно средство на свързване.Обект на този анализ е испанският художник Салвадор Дали.Сюрреалист автор на световноизвестни произведения в областта на живописта,графиката,скулптурата и т.н.Неговият стил е твърде разпознаваем,дори еклектичен.Дали има изключително развито въображение и често необичайно поведение със забележителна склонност към грандомания и егоцентричност.Тези прояви ,като ,че ли са начин да привлече общественото внимание към себе си.Още в ранна възраст започва да рисува като създава качествени рисунки срещайки родителска подкрепа в артистичното му начинание.

Според Фром има няколко вида характер в контекста на социалността:скъпернически;рецептивен;пазарен;експлоататорски и продуктивен.Предвид факта ,че Салвадор дали никога не си поставя условия или ограничения до един артистичен стил или начин на изразяване ,разбиранията и идеите му са в непрекъсната еволюция,започвайки с ранните импресионистични картини,преминавайки през сферата на сюрреалистичното изкуство и достигайки до класическия си период неговият социален характер е продуктивния характер.Продуктивния характер е най-труден за описване респективно и изкуството произтекло от него.Човекът с продуктивна ориентация влага своите сили в света около себе си и така ги развива за разлика от други характери при които влагането на сили по определен начин(експлоатация,запазване и променяне)всъщност ги парализира и прави човекът недостатъчно адекватен на реалността.Творчеството на Дали не е отчуждено поради това,че автора възприема себе си като център на своите сили.Според Фром продуктивното отношение към света е генеративно и репродуктивно,тоест света се преживява и претворява чрез спонтанната  дейност на човека и в същото време той остава същия,като и в двата случая става въпрос за използването на неговите емоционални и умствени сили.

Една от десетте качества на творческата личност според Чиксенмихалий е едновременната екстравертираност и интравертираност.При Салвадор Дали тази черта е ярко изразена от една страна изключителен бохем с множество познанства и дълги вечери в компанията на приятели и от друга в решителна интимност с неговат муза -Гала.Интимност ,често граничеща с обсесия.Обсесия изразена в голяма част от неговите картини и скулптури.Гала присъства в почти всички произведения,където Дали има женски образ.Пример за такива творби са :“Портрет на Гала с знаци на носорог“,“Galatea of the spheres”,”Двойната Гала“и др.Граничещото състояние между екстарвертност и интровертност следва да обхване трети вид личностна характеристика ,а именно амбиверт.Амбивертите се движат между общителността и уединението,между говоренето и внимателното слушане.Амбивертността предполага широк спектър от умения и възмножност за контакт с голямо разнообразие от хора.Карл Юнг популяризира концепциите за екстровертност и интровертност през 20-те години на миналия век.Тогава той идентифицира и трета група ,която обаче не именува и за която пише малко.Термина“амбиверт“психолозите започват да използват чак през 40-те.

Една от най-известните му картини „Великият маструбатор“ отразява еротичното израстване на твореца след появата на неговата съпруга -Гала.

В същото време някои експерти допускат ,че картината е символ на противоречивото отношение на Дали към половия акт между мъжа и жената.Говори се ,че художникът изпитва отвращение от сексуалния контакт ,но е обсебен от маструбацията като средство за вентилиране на натрупаното напрежение.Множество автори са отбелязали ,че Зигмунд Фройд е бил огромен източник за вдъхновение за Салвадор Дали,особено неговата книга „Тълкуване на сънищата“.Малко преди смъртта на Фройд ,Дали му е бил представен от писателя Стефан Цвайг и в резултат на срещата между тях Дали прави скица на психолога.Изкуството на Дали е било изключително повлияно от психологията .Неговите картини са своебразен показател за вътрешният му свят в различната периодизация.По времето на Салвадор Дали теориите публикувани от психоанализата особено тези на Фройд са били нови и до голяма степен шокиращи.Дали и други сюрреалисти са взаимствали информация от психоаналитичната теория в резултата на което тяхното движение и изкуство е било повлияно по много начини.(Schiltz,2004).

Хитлер като личност също повлиява сюрреалистичното движение и в частност Салвадор Дали.Художникът по някакъв начин адмирира Хитлер ,вярвайки ,че неговото издигане в контекста на властта може да има позитивно въздействие в интелектуален и културен аспект.Дали изобразява Хитлер в няколко негови творби включително “The Enigma of Hitler”.Салвадор Д. Е чувствал ,че сюрреалистичното движение трябва да подкрепи Хитлер и вероятно да се опита да погледна на Хитлер от сюрреалистична гледна точка .Привличане на Дали към Хитлер и Ленин не се изчерпва само с конформизъм спрямо техните поличтически възгледи, и социална власт.Той бил обсебен от Адолф Хитлер най-вече заради „формата на неговия гръб“(BBC,2001).Заради сексуалната насоченост в творчеството на Дали в което фигурира Хитлер и изявленията ,които прави е лесно да допуснем ,че художникът е бил физически и сексуално привлечен от него.Например:

Често сънувах Хитлер  като жена.Плътта му,която си представях по-бяла

От бяло,ме плени.Нарисувах Хитлерийска мокра медицинска сестра  се-

Дяща  в локва.Бях принуден да сваля свастиката от лентата и.Нямаше

Причина да спра да казвам всичко,че за мен Хитлер въплъщава идеалния образ на великия мазохист,който ще отприщи световна война за вашето удоволствие да загубите и да се заровите под развалините на една империя :безвъзмездното действие на превъзходство ,което наистина трябваше да оправдае възхищението на сюрреалистите(Etherinton-Smith,1992).

Позовавайки се на психоанализата фиксацията на Дали е свързана с аналният стадии при който  детското удоволствие и конфликти са центрирани в аналната зона.Това е вторият от психосексулните стадии на Фройд.Според неговата теория невъзможността да се разрешат конфликтите на този етап може да доведе до анално задържаща или анално изхвърляща фиксация.

Причината за това да се допуска ,че Дали има  анална фиксация е резултат от сведения за по-ранното детство на Салвадор Д. В което той е дефекирал из цялата къща безразборно с единствената цел да вбеси баща си. (Etherinton-Smith,1992).

Също така много историци предполагат ,че Дали е имал физическа връзка с майка си ,което самият той намеква в неговата новела  Hidden Faces.Това разбира се е перфектна илюстрация за Фройдовата концепция за комплекса на Едип.Дефиницията на Едиповия комплекс е свързана с общи несъзнателни(динамично подтиснати)идеи и чувства ,които са центрирани около желанието да се притежава родителя от срещуположния пол и да се премахне родителя от същия пол.Тази фиксация е налице по време на фалическата фаза от психосексуалното развитие на човек.При нормални обстоятелства децата израстват тази фиксация по един напълно здрав и непринуден начин ,но в случая на Дали изглежда ,че той не е успял да израсте своя Едипов комплекс.Начинът по който дали се държи със своята майка може да предположи ,че той е влюбен в нея.В подкрепа на това твърдение е и непоносимостта на Дали към баща му.Нездравото привличане на Дали към неговата майка е илюстрирано в картината ,The Enigma of my desire(My mother,My mother ,My mother).

Майката на Дали умира  когато той е на 17 и неговият баща се жени за нейната сестра година след нейната смърт.Салвадор Д.носи копнежа за нея през целият си живот.Картината The Enigma of my desire е напомняне за човешката  тленност-нашата собствена и тази на нашите близки.Напомняне ,което и ни окуражава да ценим контакта и свързването с близките до нас,да присъстваме сега, а не в бъдещето ,което е наше ,но е неизвестно.

В заключение творчеството на Салвадор Дали представлява едно голямо предизвикателство пред психологията на изкуството от психоаналитичната гледна точка.Множество теории предполагат ,че вътрешната психологическа нагласа отразена в творбите му всъщност е резултат от много семейни тайни и скръб на автора.Поглеждайки по-мащабно на неговият принос в исторически аспект посредством таланта си той поставя много общочовешки проблеми оставяйки отпечатък в хилядите негови последователи.

„Когато гледам звездното небе ,то ми се струва малко.Или аз раста ,или Вселената се смалява,освен ако не са и двете едновременно.“ Салвадор Дали