Късметчето ми за дена гласеше“Ревнува този ,който не вярва-вярва този ,който обича.“

Ревността като порок е една от най-старите човешки слабости.Ревността е предшествена със сравнението.Кой има повече любов,признание успей или красота.В ревността като чувство се борят несигурността и недостатъчността.Ако вие сте човек ,който ревнува попитайте себе си ,кога за първи път чухте от някого ,че сте „недостатъчен“.Всъщност чухте ли го или сам стигнахте до това заключение?

Като психолог е нужно да стихна до психологическите корени на ревността ,да корени ,защото тя ревността има буйна и много силна коренова система,която на всичко отгоре бива обилно подхранвана.

На първо място ниската самооценка.Искаш да бъдеш обичан повече ,но без да обичаш самият себе си.Страхът от изоставяне е заплахата ,която неуморно работи и променя поведението от обичащ в изискващ.

Когато човек  не се чувства достатъчно ценен,чуждия успех или внимание се преживява като заплаха за крехката му стойност.

Една от най-мрачните и трагични любовни истории в рок културата.Кои са те Sid Vicious – басист на пънк групата Sex Pistols и           Nancy Spungen – американка, известна в пънк средите като групи.Те се срещат през 1977 г. в Лондон. От самото начало връзката им е бурна, обсебваща и разрушителна.Нанси бързо става център на живота на Сид. Тя го придружава навсякъде, контролира много от решенията му и често е обвинявана от приятелите му, че го въвлича още по-дълбоко в наркотиците.

 

Между тях има постоянни скандали,ревност и зависимост и силна емоционална привързаност.Те създават почти симбиотична и саморазрушителна връзка – не могат нито да бъдат заедно спокойно, нито да се разделят.

На 12 октомври 1978 г. Нанси е намерена намушкана с нож в хотелската стая на двойката в нюйоркския хотел Hotel Chelsea.Сид Вишъс е арестуван и обвинен в убийството. Той първоначално признава, но по-късно казва, че не помни какво се е случило, защото е бил под въздействие на наркотици.

Преди да започне процесът, през февруари 1979 г. Сид умира от свръхдоза хероин на 21 години.Така истината за убийството на Нанси никога не е напълно изяснена.Тази история често се разглежда като пример за травматична и зависима любов. Връзката им показва няколко характерни елемента:емоционална зависимост,          разрушителна страст,          ревност и нестабилност,съвместна саморазруха

Вместо любовта да бъде стабилизираща сила, тя се превръща в катализатор на хаоса.

Парадоксът на ревността е в това ,че тя почти никога не води до това ,което човек иска-повече любов или признание.Напротив тя отдалечава вместо да свързва.

Порочни ли сме ,че ревнуваме или просто сме слаби и уязвими ,което ни прави човешки същества.

Ревността ни кара да гледаме навън,вместо навътре.А истинската свобода започва тогава ,когато спрем да измерваме стойността си чрез другите.

Затворете очи ,поемете дълбоко въздух и си кажете:“Аз съм важен,аз съм ценен,аз съм красив.“