Пристрастяването към наркотици може да се разглежда като резултат от пресичането на факторите като социална и икономическа среда, образователните фактори и онези фактори, които конфигурират интимната структура на личността. Сред факторите на околната среда най-приетите са социални и икономически лишения: безработица на родителите, бедност, ограничени материални условия, дезорганизирани семейства чрез развод или изоставяне, семейства с един родител. Има проучвания, които подчертават връзката между поведенческите разстройства, включително хиперактивността, и употребата на наркотици в по-късен етап от живота. Всъщност, започвайки с детството, този факт насочва вниманието към определен тип структура на личността, по-трудна, специална, която в случай на липса на ръководство може да се превърне в дисхармонична личност. Консумацията на наркотици в този конкретен случай е резултат от импулсивното поведение, генерирано от този конкретен тип личност.

Представата за себе си и личната себеоценка също са фактори, който играят важна роля при дебюта и поддържането на употребата на наркотици. Неблагоприятната представа за себе си, или неструктурирана, характеризираща се с липса на самоувереност и комплекс за малоценност, може да породи бунтарско отношение или, напротив, отношение на отдръпване и сдържаност, социална изолация и прекомерна плахост.Комплексът на малоценност при подрастващите приема застрашаващи размери във времето на социалните мрежи и непрекъснатото сравняване с илюзорната представа за перфектност.

Тревожността е друга личностна черта, считана за предразполагащ фактор към употребата на наркотици. Тревожността, като страх без обект, се пренася в живота на субекта чрез неравномерни, извънмащабни реакции на събития, неадекватност и елементи на стрес. Има случаи, когато тревожните хора могат да използват депресантни вещества на централната нервна система (които предизвикват състояние на релаксация), за да избягат от това състояние на остро и тежко психологическо страдание.

„Не всички зависимости се коренят в злоупотреба или травма, но аз вярвам, че всички те могат да бъдат проследени до болезнено преживяване. Нараняването е в центъра на всяко пристрастяващо поведение. Има го при комарджия, пристрастения към Интернет, принудително пазаруващия и работохолика. Раната може да не е толкова дълбока и болката не толкова мъчителна и дори може да е напълно скрита, но тя е там. Както ще видим, ефектите от ранен стрес или неблагоприятни преживявания директно оформят както психологията, така и невробиологията на пристрастяването в мозъка.

― Габор Мате, В Царството на гладните духове: Близки срещи със зависимост