Тя винаги влизаше в стаята малко по-тихо, отколкото беше необходимо.Сякаш се опитваше да не заема място. Да не пречи. Да не дразни.Нейното име беше Виктория величествено име ,което означаваше „победа“ ,име в пълен противовес на това ,което в момента тя усещаше.Виктория беше жена, мека, колеблива, готова да се нагоди. Като вода, която приема формата на всеки съд в който я сложат.

Той беше обратното.

Влизаше шумно. Говореше уверено. Присъстваше така, сякаш светът е сцена, а той – центърът. Когато се запознаха, тя го гледаше с онова възхищение, което идва от дълбоко чувство за собствена недостатъчност.

„Как е възможно да е толкова сигурен?“ – мислеше си тя.А той си мислеше: „Как е възможно да е толкова лесна за оформяне?“

В началото той я обожаваше. Или поне така изглеждаше.

Комплименти. Внимание. Присъствие.

Тя разцъфтя.За първи път се почувства видяна.После, почти незабележимо, нещо се смени.Комплиментите станаха редки.После иронични.После заменени с мълчание.

„Прекалено чувствителна си.“

„Пак драматизираш.“

„Без мен нямаше да си нищо.“

Тези думи не бяха казвани с гняв. Бяха казвани спокойно. Почти нежно. И точно това ги правеше по-дълбоки. Те не звучаха като обида. Звучаха като истина.И тя започна да вярва.Виктория се научи да се коригира.Да не говори, когато усеща напрежение.Да се извинява, дори когато не знае за какво.Да гадае настроенията му като прогноза за времето.Имаше дни, в които той беше топъл. Почти старият.И тези дни я държаха.Хранеха надеждата ѝ, че всичко може да се върне.

Но между тях имаше и други дни.Дни на студ.Дни на игнориране.

Дни, в които тя сякаш не съществуваше.Тогава вътре в нея се отваряше нещо старо. Познато. Празно.И тя се вкопчваше още повече.

„Само да направя нещо правилно… само да съм по-добра…“

Един ден, без  причина, той ѝ каза:

„Уморявам се от теб.“

Просто така. Между две глътки кафе.И в този момент нещо в нея…  се счупи.За първи път тя не се опита да го поправи.Не се извини.Не се обясни.Само го погледна.И вместо обичайния страх, усети нещо друго.

Тихо. Почти непознато.Яснота.Видя себе си – не през неговите думи, а отвън.

Видя как се смалява. Как се губи. Как изчезва.И най-страшното — видя, че ако остане, ще изчезне напълно.Тази мисъл не я паникьоса.Беше спокойна.И окончателна.Същата вечер събра няколко неща. Не всички.

Не защото нямаше време.А защото за първи път избираше не миналото, а себе си.Той се засмя, когато разбра.

„Ще се върнеш.“

„Винаги се връщаш.“

Тя го погледна.И този път не търсеше одобрение в очите му.

„Не“, каза тихо. „Този път не.“

Излезе без да затръшне вратата.

Навън въздухът беше студен. Истински.

Не като онзи вътре — тежък и невидим.

Стъпките ѝ бяха несигурни.

Но бяха нейни.

И за първи път от много време…

тя не се опитваше да бъде обичана.

Тя започваше да съществува.

Материалът е публикуван за пръв път на Катерина Петкова.

Късметчето ми за дена гласеше“Ревнува този ,който не вярва-вярва този ,който обича.“

Ревността като порок е една от най-старите човешки слабости.Ревността е предшествена със сравнението.Кой има повече любов,признание успей или красота.В ревността като чувство се борят несигурността и недостатъчността.Ако вие сте човек ,който ревнува попитайте себе си ,кога за първи път чухте от някого ,че сте „недостатъчен“.Всъщност чухте ли го или сам стигнахте до това заключение?

Като психолог е нужно да стихна до психологическите корени на ревността ,да корени ,защото тя ревността има буйна и много силна коренова система,която на всичко отгоре бива обилно подхранвана.

На първо място ниската самооценка.Искаш да бъдеш обичан повече ,но без да обичаш самият себе си.Страхът от изоставяне е заплахата ,която неуморно работи и променя поведението от обичащ в изискващ.

Когато човек  не се чувства достатъчно ценен,чуждия успех или внимание се преживява като заплаха за крехката му стойност.

Една от най-мрачните и трагични любовни истории в рок културата.Кои са те Sid Vicious – басист на пънк групата Sex Pistols и           Nancy Spungen – американка, известна в пънк средите като групи.Те се срещат през 1977 г. в Лондон. От самото начало връзката им е бурна, обсебваща и разрушителна.Нанси бързо става център на живота на Сид. Тя го придружава навсякъде, контролира много от решенията му и често е обвинявана от приятелите му, че го въвлича още по-дълбоко в наркотиците.

Между тях има постоянни скандали,ревност и зависимост и силна емоционална привързаност.Те създават почти симбиотична и саморазрушителна връзка – не могат нито да бъдат заедно спокойно, нито да се разделят.

На 12 октомври 1978 г. Нанси е намерена намушкана с нож в хотелската стая на двойката в нюйоркския хотел Hotel Chelsea.Сид Вишъс е арестуван и обвинен в убийството. Той първоначално признава, но по-късно казва, че не помни какво се е случило, защото е бил под въздействие на наркотици.

Преди да започне процесът, през февруари 1979 г. Сид умира от свръхдоза хероин на 21 години.Така истината за убийството на Нанси никога не е напълно изяснена.Тази история често се разглежда като пример за травматична и зависима любов. Връзката им показва няколко характерни елемента:емоционална зависимост,          разрушителна страст,          ревност и нестабилност,съвместна саморазруха

Вместо любовта да бъде стабилизираща сила, тя се превръща в катализатор на хаоса.

Парадоксът на ревността е в това ,че тя почти никога не води до това ,което човек иска-повече любов или признание.Напротив тя отдалечава вместо да свързва.

Порочни ли сме ,че ревнуваме или просто сме слаби и уязвими ,което ни прави човешки същества.

Ревността ни кара да гледаме навън,вместо навътре.А истинската свобода започва тогава ,когато спрем да измерваме стойността си чрез другите.

Затворете очи ,поемете дълбоко въздух и си кажете:“Аз съм важен,аз съм ценен,аз съм красив.“

Материалът Късметчето за деня е публикуван за пръв път на Катерина Петкова.

„Идеалната „жена

В съвременния живот жената често е поставяна в парадоксалната позиция,да бъде независима,но не и твърдеее доминираща.Да бъде амбициозна,но не и рационална,да бъде красива и поддържана,но и да не преклява ,за да не бъде поствена в категорията“кифла“.Да се грижи за всички -понеже това е в нейната природа,но да не се оплаква ,зашото оплакването току виж може да бъде възприето за егоизъм.А от „егоисти“никой няма полза.

Социалните мрежи засилват този парадоксален идеализиран образ,чрез постоянна визуална конкуренция.Сравнението става един автоматичен процес при който усещането ,че „изоставаме“ хронифицира.Благоприятната почва за появата на вътрешния критик,който не ни мотивира ,а ни наказва.Сякаш всички дружно страдаме от раздвоената идентичност.Живеем версията,която отговаря на очакванията,докато истинските ни нужди остават потиснати.Това създава вътрешния конфликт:“Трябва да съм силна“…“Но се чувствам изтощена“.

Бавно, но сигурно се потапяме в тихата травма.Тиха защото е социално поощрявана.Успешната,продуктивна,перфектна жена получава някакво външно признание,докато вътрешният и свят остава нечут.

Тялото помни.

То помни всяка нощ в което не е спало от тревога.Всяко“трябва“,което е убило едно „искам“.Всяко“няма значение“,когато всъщност е имало.

Женското тяло често става обект на общественото наблюдение-външен вид,майчинство,сексуалност.И когато сведем стойността си до външни критерии се ражда обектното самоотношение.Жената започва да гледа на себе си през очите на другите .

Нуждата да отворим пространство за разграничаване на „моите желания“от „желанията на другите“ е крещяща в името на самосъхранението.Възстановяване на връзката с тялото е крушов момент в пътят.Позволяване на гнева да заеме своята собствена позиция по здрав начин би могло да бъде свежата глътка въздух от която толкова много имаме нужда.

Материалът „Идеалната“жена е публикуван за пръв път на Катерина Петкова.

Той не започна да пие защото беше слаб,започна да пие ,защото искаше да изключи шумът и да се потопи в тишина.

В началото беше невинното малко питие всяка вечер след работа-за разпускане.За да спре мислите,да даде на тялото усещане за отпускане.Алкохолът влезе в живота му като един добър приятел ,на който можеше да разчита винаги.Приятел,който не искаше от него да мисли,да говори,да обяснява.

Имаше семейство,имаше работа,имаше дом и въпреки това всичкото имане се чувстваше паднал някъде вътре в себе си дълбоко без въже,което да го изтегли.

Първата чаша беше като да затвориш прозореца,когато отвън шумът е непоносим.

Втората -променяше вътрешния му глас ,от груб и гневен ставаше мек и топъл.

Третата -като да изчезнеш от света и от всички отговорности.

И това му харесваше,по дяволите как му харесваше.

Но не беше щастие ,беше отсъствие на болка,макар и опиянен той осъзнаваше добре това.

Дните му започнаха да си приличат,сляха се в една и съща рутина.

Сутрин-умора,която не минава.Главата му тежеше,стомахът се свиваше като стиснат от менгеме.Сърцето биеше учестено,като ,че ли искаше да го предупреди ,че нещо не е наред.Единствения момент в който усещаше ,че е жив беше под душа,студената вода се врязваше в кожата му ,напомняйки за малките хубави неща в живота.

На работа говореше малко,отговаряше механично „добре съм“,като парола ,която му даваше възможност да изкара деня незабелязан.А вечер….жадуваше за вечерта във всяка една секунда.

Когато се прибереше апартаментът го посрещаше със своя шум -съдовете за готвене в които неговата съпруга умело приготвяше вечерята,виковете на децата,които играеха и едновременно спореха и се смееха.Шумът на семейството.

Понякога си казваше.Само днес.Само тази вечер.Но „само“се превърна в дежурна фраза.Алкохолът вече не беше избор ,а нужда.Лекарство,което давеше болката,но унищожаваше нейният носител.

Когато пиеше ,депресията не изчезваше ,а просто сменяше своята форма.Ставаше по-разлята,като топъл мед,който се стичаше.Не го удряшесилно  в гърдите ,а го приспиваше бавно.И после ,когато алкохолът си тръгваше медът се втвърдяваше и започваше да тежи-в корема,зад очите,в езика,правейки думите трудни.

Един ден майка му се обади.

-Как си?-попита тя с тревожност в гласа.

-Добре съм.

-Не ми звучиш добре,никак даже.

Той се засмя.Не защото беше смешно,а защото смехът макар и престорен, беше единственото нещо,което можеше да извади от себе си без да се разпадне.

-Много съм уморен имам работа.

-Ти винаги си уморен напоследък.

Последва тишина.После тя каза :

-Чувствам те далечен като,че ли не те познавам вече.

Тези нейни думи го сепнаха като удар от ток,не защото бяха обвинение,а защото бяха истина.

Той не беше отдалечен само от майка си,беше далечен от всичко и всички,дори и от себе си.Виждаше хората ,като през зацапано стъкло.Вечерта отново пиеше ,но вече не за тишина ,а за оцеляване.

Губеше контрола върху живота си,но това не беше най-страшното.Най-страшното беше ,че беше започнал да свиква.Като притчата за жабата.Ако пуснете жаба в тенджера с вряща вода ,тя веднага ще изкочи .за да се спаси.Но ако я поставите в тенджера с хладка вода и постепенно повишавате температурата,жабата няма да усети опасността,ще се отпусне в топлината и в крайна сметка ще бъде сварена.

Един път се събуди на пода.Не беше сигурен дали е паднал или просто е решил да легне там.В стаята миришеше на застояло ,миризмата беше възкисела-задушаваща.Той седна ,облегна се на стената и се загледа в полупразната бутилка на масата.Тогава си помисли:

Ако това е живота ми…значи вече не живея.

Една вечер докато беше в магазина,видя младо момче да купува бира.Момчето отмяташе енергично глава на зад прихнал в луд смях.Бепе леко пияно преди да е пило.И в този смях той откри себе си,такъв какъвто беше преди години.Видя онази надежда ,че живота можеше да бъде празник,а не умопомрачение.

Плати и излезе,навън беше студено,вятърът го зашиба през лицето,карайки го да се чувства буден.Истински буден.

Прибра се.Седна на дивана,извади бутилката с внимателен жест и я постави срещу себе си на масата.Гледаше я като враг,който дълго време се бе преструвал на приятел.Чувстваше се предаден от този фалшив приятел,но най-вече се чувстваше предаден от себе си.

Той взе телефона и с треперещи пръсти намери телефонния номер ,който искаше да набере.Натисна“обади се“.Прозвуча сигнал свободно,един път,втори път ,трети път и на четвъртия  точно когато беше на път да затвори.от другата страна се чу сънен глас.

-Ало!

Той замълча,срамът го заля ,като гореща вълна,езикът му се втвърди.После тихо каза:

-Не съм добре.-от другата странаа настъпи тишина,но не тишина на неудобство,а тишина ,която беше разбираща.

-Къде си?-попита сънения глас.

-У дома.

-Идвам!

Материалът Фалшивата прегръдка е публикуван за пръв път на Катерина Петкова.

Никога не е късно да пренапишеш историята си!

Разберете своето  поведение, за да избирате различно.

Изправете се пред миналото, за да пренапишете бъдещето.

Опитвайте се да  споделяте своята несигурност.

Ако често разчитате на партньора си за успокоение и се нуждаете от постоянно утвърждаване във вашите взаимоотношения, за да се чувствате в безопасност, може да имате тревожен стил на привързаност. Вашият живот може да е бил  белязан с безпокойство, угаждане на хората, привързаност и страх, но вашата история не трябва да остане такава завинаги. Получаването на представа за вашия стил на привързаност може да бъде първата стъпка към създаването на нов разказ за вас.

Това, което намирам за интригуващо в теорията на привързаността (характеризираща се с четири стила: сигурен, тревожен, избягващ и страхливо-избягващ) е как тя ни предоставя рамка за артикулиране на нашите преживявания. За да станем някой друг или по-добрата версия на себе си трябва да разберем кутията, в която се намираме, за да можем да излезем от ограничаващите й измерения.

Теорията за привързаността предлага език за това защо изпълняваме определени сценарии в нашите взаимоотношения, което често е свързано с нашите най-ранни детски преживявания. Според десетилетия изследвания децата имат вродено желание да търсят подкрепа, когато са изложени на стрес. Ако значимите възрастни  реагират с чувствителност, можем да преминем към стил на сигурна привързаност, при който се чувстваме достойни да бъдем обгрижени. Усещането за безопасност е непрекъснато и истинско. Нашите нужди ще бъдат удовлетворени.

Някой с тревожен стил на привързаност е израснал с непоследователни грижи, което е създало хиперфиксация и подозрение към  фигурите на привързаност в живота му. Светът не се е  чувствал безопасен за изследване, което води до ниско доверие в удовлетворените потребности и силно безпокойство от отхвърляне и изоставяне. Когато можем да си дадем пространството да изследваме миналото и да насърчим състрадателна перспектива за случилото се, ние осъзнаваме, че тези уязвимости не са присъщи на това кои сме; по-скоро те са модели, които можем да променим.

За клиенти, които се борят с тревожен стил на привързване, помага да се преформулира поведението с повече пространство. Вашата свръхчувствителност към промени в настроението е просто свръхбдителен механизъм за сканиране за опасности в релационната среда. След като разберете, че молите партньора си за уверение, защото се чувствате застрашени във връзката, можете да изберете различно поведение, като например самоуспокояване или разговор с вашия терапевт, за да изберете различното.

Тази тревожна част съществува, за да ви защити, може би като свръхкомпенсация, но други части могат да бъдат укрепени, за да намерите балансирано доверие в себе си и в другите.

Един от най-адекватните  инструменти за преформулиране на тревожната привързаност са емоционално коригиращи преживявания. Психотерапевтична техника, която включва преразглеждане на по-стари непреодолими ситуации, за да се актуализират с нови, положителни резултати .

Например, ако вашият значим възрастен(майка,баща)не ви накара да почувствате, че нуждите ви са оценени, може да сте помислили, че нуждите ви са „прекалено големи“ и никой никога не може да ги посрещне. Повтарянето на модела означава да не споделяте вашите нужди и след това да се чувствате обидени, когато хората не могат да прочетат мислите ви. Лечебното коригиращо преживяване би изглеждало като споделяне на вашите нужди и предоставяне на шанса на вашия партньор, приятел,  член на семейството или колега да се прояви.

Много от нашите мисли са склонни да бъдат автоматични и отразяващи. За един тревожно привързан човек, ако не получи обратно съобщение от някого, умът му може веднага да посегне към кратък отговор, който се изкривява към катастрофално мислене:“  Наистина не ме харесва. „,“Знаех го, не съм достатъчно добър за тях.“,“ Онзи ден ги видях да ме гледат странно.“,“ Иска ми се някой да може да ме иска толкова, колкото аз искам него.“ „Това е! „,“Ще се облека и ще изляза, това ще ги накара да ревнуват!“

Помислете как мислите ви могат да прескочат до най-лошия сценарий и разкажете пред партньора си своите предположения, така че да не губите повече време да мислите за това. Най-вероятно тези вярвания отразяват несигурност вместо истината.

Излекуването на тревожен стил на привързаност е процес през целия живот, тъй като нашата привързаност към хората, които обичаме, съществува в континуум. В някои дни ще бъде лесно, а в други дни ще изисква целенасочени усилия.

Като отблъскваме миналия дискомфорт и вярваме в способността си да имаме сигурни и безопасни взаимоотношения, можем да трансформираме своя възглед и настоящи преживявания.

Материалът Тревожна привързаност е публикуван за пръв път на Катерина Петкова.

Да бъдеш отворен към опита е ключът към емоционалната и интелектуална гъвкавост.Любопитството примесено с толерантност към чуждата гледна точка всъщност ни дава възможността да изградим по-силна воля по отношение на отстояването на себе си.

Без отворен ум трудно би могло да има личностно израстване в който и да е било аспект.

Нека си представим ,че вашият син или дъщеря на 20 + години има засилен афинитет към пътуването и използва всяка частичка свободно време инвестирайки точно в това.Ако вие обаче преживявате трудност в разбирането на тази страст и се питате непрекъснато :“Какво не е наред с домът и страната ни ,та непрекъснато бяга от тук?“или „Какво лошо има да бъде близо до семейството си“.Ограничаването на представата ви би могло да изключи напълно идеята например да пътувате заедно в определени моменти .Това ,че нечия друга перспектива не съвпада с вашата не би трябвало да бъде повод за отричането и .Различията между хората са имено предпоставката за създаване на любовта,доверието и споделянето.

Как да станем по-отворени?

1. Откажете се от контрола

Първо, трябва да приемете, че не можете да контролирате всичко. Вие не сте единственият човек в този голям свят и не можете да поемете всичко сами.

Независимо дали у дома или на работното място, изберете да дадете на другите пространство да изразят мнението си и да следват собствените си идеи. Дори и да мислите, че „знаете“, че ще сбъркат, важно е да им позволите да опитат; в противен случай никой около вас никога няма да има възможност да научи. И тези, които обичате, никога няма да се почувстват видени, чути, ценени или разбрани.

Ако дъщеря ви е ужасна в миенето на чинии, това не означава, че вие ​​трябва да поемете тази работа сами. Бъдете отворени към начина, по който тя прави нещата, дори ако не е начинът, по който бихте го направили. Нека се научи. Можете да предложите насоки, но това, че сте разстроени, че не се прави по начина, по който искате, не е от полза за никого и само ще породи негодувание между вас двамата. Ако я укорите за начина, по който мие чиниите, мислите ли, че тя ще се почувства в безопасност, като дойде при вас, когато има по-голям проблем за решаване?

2. Позволете си да грешите!

Някой тук да се страхува да не направи грешка? Някой тук да се страхува от грешен отговор? Някой тук да се страхува да не изглежда глупав?

Аз също. Толкова се страхувах да не се почувствам глупава и да изглеждам като провал, че не задавах  въпроси нито в гимназията нито в университета. Това беше страхът ми от неуспех да говоря и това е страх, който е много често срещан. Толкова много от нас са парализирани от дълбок страх, че може да се провалят – толкова много, че спираме да опитваме напълно.Научете повече: Как да преодолеете страха, за да не ви контролира повече.За да имате отворен ум, трябва да си позволите да объркате нещата.Това е така нареченото „пускане на контрола“.От опит знам ,че облекчението след като „пуснеш“ментално нуждата да контролираш е прекрасно.

3. Работете с промяната, вместо срещу нея

Промяната е друг невероятно често срещан страх. Страхът от промяна ни приземява директно в миналото; кара ни да се мръщим гневно отстрани, докато гледаме как хората около нас се учат да вървят напред и да се адаптират към времето.

Трудно е да преодолеем остарелите или неправилни вярвания, предадени ни от нашите родители и обществото като цяло – особено когато промяната идва толкова бързо! Не е нужно да се съгласявате с всичко и не е нужно да харесвате всяка промяна, която идва по пътя ви. Всичко, което трябва да направите, е да имате отворен ум. Вместо веднага да кажете „НЕ“, кажете „МОЖЕ БИ!“

Материалът Отваряне е публикуван за пръв път на Катерина Петкова.

Представата за себе си и личната себеоценка също са фактори, който играят важна роля при дебюта и поддържането на употребата на наркотици. Неблагоприятната представа за себе си, или неструктурирана, характеризираща се с липса на самоувереност и комплекс за малоценност, може да породи бунтарско отношение или, напротив, отношение на отдръпване и сдържаност, социална изолация и прекомерна плахост.Комплексът на малоценност при подрастващите приема застрашаващи размери във времето на социалните мрежи и непрекъснатото сравняване с илюзорната представа за перфектност.

Тревожността е друга личностна черта, считана за предразполагащ фактор към употребата на наркотици. Тревожността, като страх без обект, се пренася в живота на субекта чрез неравномерни, извънмащабни реакции на събития, неадекватност и елементи на стрес. Има случаи, когато тревожните хора могат да използват депресантни вещества на централната нервна система (които предизвикват състояние на релаксация), за да избягат от това състояние на остро и тежко психологическо страдание.

„Не всички зависимости се коренят в злоупотреба или травма, но аз вярвам, че всички те могат да бъдат проследени до болезнено преживяване. Нараняването е в центъра на всяко пристрастяващо поведение. Има го при комарджия, пристрастения към Интернет, принудително пазаруващия и работохолика. Раната може да не е толкова дълбока и болката не толкова мъчителна и дори може да е напълно скрита, но тя е там. Както ще видим, ефектите от ранен стрес или неблагоприятни преживявания директно оформят както психологията, така и невробиологията на пристрастяването в мозъка.

― Габор Мате, В Царството на гладните духове: Близки срещи със зависимост

Материалът Зависимост е публикуван за пръв път на Катерина Петкова.

От времето в което е била тинейджърка Ивана разказва за токсичният навик на своя баща да проявява „емоционално изливане“върху членовете на своето семейство.На висока корпоративна позиция баща и ежедневно връщайки се от своята работа пропит с гняв и ненавист нахъсано започвал да говори ,колко некомпетентни и незначителни били всички негово колеги.

По време на почти всяка вечеря ,той поставял акцента винаги и само върху собсвените си проблеми и критикувал всеки един от останалите обвинявайки ги ,че не проявяват достатъчно интерес към това ,което говори.Целият гняв и горчивина натрупани от неудовлетвореността му в работата се изливал твърде често върху майката на Ивана ,върху брат и и върху самата нея.

В даден момент родителите и се развели и брат и прекъснал всяка връзка с баща им ,докато тя продължила да прави опити да поддържа някакви взаимоотношения с него.Вече пораснала жена със свои собствени деца Ивана многократно се опитвала да поставя здрави граници в моментите в които поведението на  баща и било лошо,казвайки му ,че прекрачва тези граници и ,че трябва да се извини.

Някои хора имат щастието да растат в прекрасно ,подкрепящо и топло обкръжение на своето семейство ,докато при  други като Ивана динамиката с такова токсично поведение може да бъде разстройваща,тревожна ,дълбоко нараняваща и изключително изтощаваща.

Как бихме могли да разберем ,че в семейството ни има човек с токсични черти?

Първият и може би най-важен знак е ,че ние самите не се чувстваме спокойни около този човек.Гамата от усещание варира от тревожност през депресия до неадекватност или тъга .

Въпросът  в един конфликт не кой е прав и кой не ,въпросът е как се чувствате около даден човек и какви емоции преминават през вас докато комуникирате с него.

Ето някои често срещани признаци на токсично поведение от член на семейството:

Тяхното възприятие за вас не съвпада с начина, по който виждате себе си.

Те ви обвиняват в неща, които смятате, че не са  така както биват представени от тяхната гледна точка.

Те ви карат да се чувствате така, сякаш никога не сте достатъчно или сте лоши за себе си, или по друг начин емоционално дестабилизирани.

Те не поемат отговорност за собствените си вредни действия.

Те ви манипулират, за да ви накарат да се чувствате виновни.

Те ви подценяват или ви унижават.

Те лъжат за неща, за да ви накарат да се почувствате зле.

Те ви  тормозят, често ви обиждат или критикуват или повтарят негативни неща за вас.

Те са безпричинно лоши, подли или презрителни.

Те често се занимават с газлайтинг, като ви карат да се чувствате сякаш вашите чувства или спомени не са валидни или верни или ви обвиняват за неща, които са направили.

Материалът Припознаваш ли някого от твоето семейство като токсичен човек ,оказващ влияние върху твоето емоционално благосъстояние? е публикуван за пръв път на Катерина Петкова.

Какво свързва психилогията и изкуството?Ако съумеем да си представим цветовете на една картина ,нейните линии ,нежността или грубостта на ръката ,която я е рисувала ,като естествено продължение на вътрешното състояние на художника ,тогава бихме могли да отговорим на по-горе зададеният въпрос.Зигмунд Фройд въвежда специален термин -сублимация ,който описва трансформацията на едно душевно състояние в творчество.Сублимацията е своеобразен начин на вентилиране на силни ,понякога опустошаващи емоции превръщайки ги в продуктивно и полезно средство на свързване.Обект на този анализ е испанският художник Салвадор Дали.Сюрреалист автор на световноизвестни произведения в областта на живописта,графиката,скулптурата и т.н.Неговият стил е твърде разпознаваем,дори еклектичен.Дали има изключително развито въображение и често необичайно поведение със забележителна склонност към грандомания и егоцентричност.Тези прояви ,като ,че ли са начин да привлече общественото внимание към себе си.Още в ранна възраст започва да рисува като създава качествени рисунки срещайки родителска подкрепа в артистичното му начинание.

Според Фром има няколко вида характер в контекста на социалността:скъпернически;рецептивен;пазарен;експлоататорски и продуктивен.Предвид факта ,че Салвадор дали никога не си поставя условия или ограничения до един артистичен стил или начин на изразяване ,разбиранията и идеите му са в непрекъсната еволюция,започвайки с ранните импресионистични картини,преминавайки през сферата на сюрреалистичното изкуство и достигайки до класическия си период неговият социален характер е продуктивния характер.Продуктивния характер е най-труден за описване респективно и изкуството произтекло от него.Човекът с продуктивна ориентация влага своите сили в света около себе си и така ги развива за разлика от други характери при които влагането на сили по определен начин(експлоатация,запазване и променяне)всъщност ги парализира и прави човекът недостатъчно адекватен на реалността.Творчеството на Дали не е отчуждено поради това,че автора възприема себе си като център на своите сили.Според Фром продуктивното отношение към света е генеративно и репродуктивно,тоест света се преживява и претворява чрез спонтанната  дейност на човека и в същото време той остава същия,като и в двата случая става въпрос за използването на неговите емоционални и умствени сили.

Една от десетте качества на творческата личност според Чиксенмихалий е едновременната екстравертираност и интравертираност.При Салвадор Дали тази черта е ярко изразена от една страна изключителен бохем с множество познанства и дълги вечери в компанията на приятели и от друга в решителна интимност с неговат муза -Гала.Интимност ,често граничеща с обсесия.Обсесия изразена в голяма част от неговите картини и скулптури.Гала присъства в почти всички произведения,където Дали има женски образ.Пример за такива творби са :“Портрет на Гала с знаци на носорог“,“Galatea of the spheres”,”Двойната Гала“и др.Граничещото състояние между екстарвертност и интровертност следва да обхване трети вид личностна характеристика ,а именно амбиверт.Амбивертите се движат между общителността и уединението,между говоренето и внимателното слушане.Амбивертността предполага широк спектър от умения и възмножност за контакт с голямо разнообразие от хора.Карл Юнг популяризира концепциите за екстровертност и интровертност през 20-те години на миналия век.Тогава той идентифицира и трета група ,която обаче не именува и за която пише малко.Термина“амбиверт“психолозите започват да използват чак през 40-те.

Една от най-известните му картини „Великият маструбатор“ отразява еротичното израстване на твореца след появата на неговата съпруга -Гала.

В същото време някои експерти допускат ,че картината е символ на противоречивото отношение на Дали към половия акт между мъжа и жената.Говори се ,че художникът изпитва отвращение от сексуалния контакт ,но е обсебен от маструбацията като средство за вентилиране на натрупаното напрежение.Множество автори са отбелязали ,че Зигмунд Фройд е бил огромен източник за вдъхновение за Салвадор Дали,особено неговата книга „Тълкуване на сънищата“.Малко преди смъртта на Фройд ,Дали му е бил представен от писателя Стефан Цвайг и в резултат на срещата между тях Дали прави скица на психолога.Изкуството на Дали е било изключително повлияно от психологията .Неговите картини са своебразен показател за вътрешният му свят в различната периодизация.По времето на Салвадор Дали теориите публикувани от психоанализата особено тези на Фройд са били нови и до голяма степен шокиращи.Дали и други сюрреалисти са взаимствали информация от психоаналитичната теория в резултата на което тяхното движение и изкуство е било повлияно по много начини.(Schiltz,2004).

Хитлер като личност също повлиява сюрреалистичното движение и в частност Салвадор Дали.Художникът по някакъв начин адмирира Хитлер ,вярвайки ,че неговото издигане в контекста на властта може да има позитивно въздействие в интелектуален и културен аспект.Дали изобразява Хитлер в няколко негови творби включително “The Enigma of Hitler”.Салвадор Д. Е чувствал ,че сюрреалистичното движение трябва да подкрепи Хитлер и вероятно да се опита да погледна на Хитлер от сюрреалистична гледна точка .Привличане на Дали към Хитлер и Ленин не се изчерпва само с конформизъм спрямо техните поличтически възгледи, и социална власт.Той бил обсебен от Адолф Хитлер най-вече заради „формата на неговия гръб“(BBC,2001).Заради сексуалната насоченост в творчеството на Дали в което фигурира Хитлер и изявленията ,които прави е лесно да допуснем ,че художникът е бил физически и сексуално привлечен от него.Например:

Често сънувах Хитлер  като жена.Плътта му,която си представях по-бяла

От бяло,ме плени.Нарисувах Хитлерийска мокра медицинска сестра  се-

Дяща  в локва.Бях принуден да сваля свастиката от лентата и.Нямаше

Причина да спра да казвам всичко,че за мен Хитлер въплъщава идеалния образ на великия мазохист,който ще отприщи световна война за вашето удоволствие да загубите и да се заровите под развалините на една империя :безвъзмездното действие на превъзходство ,което наистина трябваше да оправдае възхищението на сюрреалистите(Etherinton-Smith,1992).

Позовавайки се на психоанализата фиксацията на Дали е свързана с аналният стадии при който  детското удоволствие и конфликти са центрирани в аналната зона.Това е вторият от психосексулните стадии на Фройд.Според неговата теория невъзможността да се разрешат конфликтите на този етап може да доведе до анално задържаща или анално изхвърляща фиксация.

Причината за това да се допуска ,че Дали има  анална фиксация е резултат от сведения за по-ранното детство на Салвадор Д. В което той е дефекирал из цялата къща безразборно с единствената цел да вбеси баща си. (Etherinton-Smith,1992).

Също така много историци предполагат ,че Дали е имал физическа връзка с майка си ,което самият той намеква в неговата новела  Hidden Faces.Това разбира се е перфектна илюстрация за Фройдовата концепция за комплекса на Едип.Дефиницията на Едиповия комплекс е свързана с общи несъзнателни(динамично подтиснати)идеи и чувства ,които са центрирани около желанието да се притежава родителя от срещуположния пол и да се премахне родителя от същия пол.Тази фиксация е налице по време на фалическата фаза от психосексуалното развитие на човек.При нормални обстоятелства децата израстват тази фиксация по един напълно здрав и непринуден начин ,но в случая на Дали изглежда ,че той не е успял да израсте своя Едипов комплекс.Начинът по който дали се държи със своята майка може да предположи ,че той е влюбен в нея.В подкрепа на това твърдение е и непоносимостта на Дали към баща му.Нездравото привличане на Дали към неговата майка е илюстрирано в картината ,The Enigma of my desire(My mother,My mother ,My mother).

Майката на Дали умира  когато той е на 17 и неговият баща се жени за нейната сестра година след нейната смърт.Салвадор Д.носи копнежа за нея през целият си живот.Картината The Enigma of my desire е напомняне за човешката  тленност-нашата собствена и тази на нашите близки.Напомняне ,което и ни окуражава да ценим контакта и свързването с близките до нас,да присъстваме сега, а не в бъдещето ,което е наше ,но е неизвестно.

В заключение творчеството на Салвадор Дали представлява едно голямо предизвикателство пред психологията на изкуството от психоаналитичната гледна точка.Множество теории предполагат ,че вътрешната психологическа нагласа отразена в творбите му всъщност е резултат от много семейни тайни и скръб на автора.Поглеждайки по-мащабно на неговият принос в исторически аспект посредством таланта си той поставя много общочовешки проблеми оставяйки отпечатък в хилядите негови последователи.

„Когато гледам звездното небе ,то ми се струва малко.Или аз раста ,или Вселената се смалява,освен ако не са и двете едновременно.“ Салвадор Дали

Материалът Салвадор Дали – гениалния ексцентрик е публикуван за пръв път на Катерина Петкова.

Елвис пресли умира през 1977 г в следствие на наднормено тегло и зависимост към приспивателни.Роден през 1935 ,Елвис Арон Пресли се превръща в една от най-важните популярни фигури на 20-ти век.Животът му(макар и кратък) е изпълнен с върхове и спадове.

От перспективата на Фройд егото на Елвис Пресли като,че ли е било извън контрол през по-голямата част от живота му и несъзнаваното е било без особен филтър.Доказателство за това твърдение са годините в които той прекарва в преяждане ,приспивателни ,секс и наркотици.Егото като,че ли е неразвито.Ако насочим вниманието си към неразвитото его би следвало да търсим причините за това в детството на Елвис Пресли.Интересен факт от ранното детство на Пресли е ,че той е имал брат близнак ,който живял само 6 часа след раждането им.Загубата на майката ,като ,че ли се превръща в загуба за детето ,което е останало-Елвис.Съществуват биографични свидетелства ,че Елвис се е измъчвал от чувство за вина заради тази ранна загуба.Вина ,че е останал жив той,а не неговият близнак(Джеси) в съзнателният му живот тази вина се трансформира в нужда да компенсира загубата на своя брат.Обсебващата майчина любов ,която намира своето място в последващите години след раждането на Елвис вероятно се е дължала имено на тази загуба.Гладис(майката на Елвис)губейки едното си дете започва да се страхува да не загуби и другото.Майката и синът изграждат изключително силна връзка помежду си подкрепена от отсъствието на бащата ,който влиза в затвора за известен период от време.Елвис спял при майка си ,имали си и собствен бебешки език на който говорели с часове.Гладис внушавала на сина си ,че ще постигне огромни успехи и ще покори света ,както и вярвала ,че когато единият близнак умре ,другият придобива неговите сили.Прекрасно е като родители да мотивираме децата си ,казвайки им колко много неща биха могли да постигнат,но в контекста на тези  дисфункционални взаимоотношения майка-син резултата е задушаваща и обсебваща връзка.Едиповият комплекс също е възможен в ранното детство на Елвис Пресли изразен в прекономерната обич към майката и отдалеченост от бащата.

Пресли има един брак с Присила Пресли ,кратък брак от който се ражда неговата единствена дъщеря.Паралелно и след приклщчване на брака с Присила той има много извънбрачни афери с различни жени.Интимност срещу изолация ,основен въпрос“Ще бъда ли обичан или ще бъда сам?“Хората ,които успеят да разрешат конфликта на етапа на интимност срещу изолация ,могат да развиват дълбоки и съдържателни взаимоотношения с другите.В случая на Елвис Пресли ,той не успява да разреши този конфликт и  потъва в изолацията.

Генеративност срещу стагнация(35-60/65г)фаза в която човек се стреми да актуализира идентичността ,която е била формирана и споделена с избраните други хора.В тази фаза Елвис Пресли вече има своята дъщера ,което до някаква степен разрешава конфликта ,но в същото време след отсъствието му дълго време от сцената (службата в армията) при завръщането си  опит да рестартира своята кариера разбира ,че много от неговите фенове са изместили фокуса си върху нови банди и изпълнители .Това го удря силно и той спира да прави музика ,което е показател за навлизането в стагнацията.

Защитни механизми.

Сублимацията особено при хората на изкуството много ясно се откроява в тяхното творчество.В много от песните на Елвис присъства идеята за Бог.Бог символизира надеждата ,пречистването ,прераждането и др.

Друг защитен механизъм ,който Елвис Пресли често използва е отричането.Отрича ,че е зависим към всички лекарства ,които са му били предписвани.Също така отрича ,че всеки път когато усеща ,че е депресиран ,преяжда с храна.

Макклилънд развива теория за потребностите,според която те се делят на три групи:власт,постижения и принадлежност.В случая на Елвис Пресли неговата нужда от власт и принадлежност изиграва важна роля.Тази нужда той задоволява посредством свързването и контактът със своите фенове,посредством своята музика.Колкото повече обаче славата му расте ,толкова повече нуждата му от уединение и от личен живот нараства.Параноята го поглъща по опасен начин и го принуждава да наеме двадесет и четири часова охрана ,нараства и нуждата от легални и нелегални медикаменти .В заключение си задавам въпроса какво щеше да се случи ако майката на Елвис Пресли не си бе отишла толкова рано от неговият живот.Гладис умира през 1985година само 19 години преди самият Елвис.Предвид дълбоката връзка между двамата след нейната смърт Елвис е неутешим.Дали тази загуба не е засилила нуждата му от одобрение и сигурност и търсене на любов .Краят на Елвис е като едно бавно самоубийство,като убиване на всички демони ,демоните:отчаяние;гняв;недоверие;вина;скръб;срам;страх и депресия.

Никой човек не е остров,затворен в себе си;

всеки е парченце от сушата,частица от океана;

и една буца пръст да отвлече морето,Европа се смалява,

тъй както ако нос е бил отнесен или домът

на твой приятел,или пък твоя собствен;

смъртта на всеки земен жител ме отслабва,защото съм частица от човечеството;

така че никога не питай за кого бие камбаната ;

тя бие за теб.

Джон Дън

Материалът Пресли през перспективата на психологията е публикуван за пръв път на Катерина Петкова.